Информация за уверения избор

За вас, родители

Как шахматът подпомага интелектуалното и личностното развитие — практически отговори и научна гледна точка.

01

Мислене

Логика, стратегия, анализ и умение за решаване на проблеми в динамични ситуации.

02

Характер

Концентрация, търпение, самоконтрол и способност за учене от собствените грешки.

03

Развитие

Навици за системен интелектуален труд, полезни в училище и професионалния живот.

Научна статия · 2021

Шахматът като концепция за личностно развитие

Константин П. Мъцински · Международна научна конференция „Образователни технологии“, Каварна

1. Въведение

Шахматът изглежда като обикновена настолна игра, в която двама души се редуват в местене на фигури и накрая единият побеждава. Това обаче съвсем не е толкова просто. Ходовете с фигурите на дъската са само външно отражение на замислите на двамата съперници. Тези замисли остават скрити, защото се случват в съзнанието на шахматистите и никой от двамата не ги разкрива гласно. Изкуството се състои в това да се предвидят плановете на противника, за да може да им се противодейства успешно.
Всъщност шахматната игра представлява модел на военни действия – борба между две воюващи страни. През годините тя е разглеждана като забавление, спорт, интелектуално занимание. Шахматът обаче може да влезе в роля, чрез която да има пряко влияние върху интелектуалното развитие на поколенията – средство, служещо за развиване на качества и умения, придобиващи все по-голяма значимост в динамиката на днешния свят и неговата високо конкурентна среда. Най-ефективно тази цел би могла да бъде осъществена при подрастващите, но защо не и при по-възрастни хора.

Младият човек, чийто ум не е обременен със злободневните проблеми, е гъвкав и способен бързо да усвоява нови знания, да си създава мисловни навици и да се адаптира към новите възможности, които му се предлагат. Той е амбициозен и си поставя високи цели. Това е потенциал за развитие с много бързи темпове.

Шахматът е спорт, много по-различен от останалите. Той е част от групата на т.нар. мисловни спортове, в която влизат още игри като бридж, шашки, Го и др. Освен това, шахматът не е от онези най-популярни за широката общественост спортове (като футбола), които доставят непосредствено удоволствие на обикновения човек, наблюдаващ играта. За да се достигне до смисъла на шахматните ходове, идеите, е нужен по-дълбок поглед и анализ.

2. Накратко за съдържанието на шахматната игра

Целта в играта е да се обяви мат на противниковия цар, т.е. той да бъде пленен. Шахматната партия се разделя условно на три фази:

  1. дебют – начало на борбата - всяка от двете страни мобилизира своите бойни единици (дама, 2 топа, 2 офицера, 2 коня, 8 пешки), като ги поставя на активни позиции, придържайки се към основни принципи като: превземане на повече пространство, овладяване на центъра, отвеждане на царя на безопасно място и в същото време, ако е възможно – да се попречи на противника да постигне всичко това за себе си;
  2. мителшпил – средата на играта - след като са мобилизирали своите сили, двете страни съставят план за действие според особеностите на позицията и започват активни действия срещу противника. В мителшпила често възникват сложни ситуации, в които всеки трябва сам да прецени кое е най-важно и да вземе решение как да продължи. Разликата между силата на отделните шахматисти се корени именно в намирането на правилни решения;
  3. ендшпил – последната фаза на борбата - след сложната борба в мителшпила фигурите на дъската са намалели и в играта с активно участие се включват двата царя; целта на всеки от двамата играчи е, продължавайки борбата, да се стремят към произвеждането на някоя от пешките си в по-силна фигура (обикновено царица). Това се случва, когато тя достигне края на дъската.

В най-общи линии, така протича една шахматна партия. Тя, разбира се, може да приключи и без да преминава през всички възможни фази, ако мат бъде достигнат по-рано (известни са партии, продължили от 1 до над 300 хода). Борбата може да завърши и без да се стига до мат - ако едната от страните се предаде или двете се съгласят на реми - равен завършек.

3. Обучение на шахматистите

Основната теза: чрез обучението по шахмат обучаемият създава и развива качества и умения. Цялостната подготовка на един състезател е широко планова. В най-общи линии тя включва:

  1. теоретична подготовка – изучаване на дебютната и ендшпилната теория, законите на стратегията;
  2. тактическа подготовка – изучаване на тактическите мотиви, развиване и трениране на т.нар. комбинационно зрение, разчет на варианти и бързина на разчета;
  3. игрова подготовка – практическа игра (препоръчително срещу по-силен противник), укрепване на мисловните навици и затвърждаване на усвоените знания чрез натрупване на практически игрови опит, участие в турнири;
  4. анализ на собствените партии – идентифициране силните и слабите страни в мисленето и подготовката, намиране причините за допуснатите грешки и определяне на методи за работа по отстраняването им;
  5. изучаване на класическите партии на майстори, гросмайстори и световни шампиони;
  6. по време на турнир: подготовка срещу съперник – разучаване силните и слабите му страни, на база които се избира подходящ стил на игра и дебютна система;
  7. психологическа подготовка (вкл. и мотивация);
  8. физическа подготовка – за по-висока издръжливост на умственото натоварване;

Водейки цялостна подготовка, състезателят непрекъснато е поставен пред нови и нови задачи, които провокират неговото мислене и усъвършенстване.

4. Проблеми, стимулиращи развитие

Най-същественото в шаха и основната причина за тази статия е неговата аналитична същност. По време на партия и през подготовката си шахматистът е изправен пред най-различни игрови ситуации (задачи, проблеми), които трябва да разреши за ограничен период от време, използвайки своето логическо и стратегично мислене. За да го направи възможно най-ефективно (най-точно и с най-малък разход на време), той трябва да се научи да поддържа оптимална концентрация на вниманието (без сривове), да развие спокойствие, търпение и самоконтрол.

Най-често преследваните цели в играта са от типа: завладяване на важен пункт, линия или диагонал, борба за пространство, борба за центъра, използване слабостите на противника, усилване позицията на дадена фигура, организиране на атака и т.н. След като излезе от дебютната фаза, шахматистът анализира позицията и съобразявайки се с даденостите, съставя план за действие. Противникът обаче прави същото за себе си. Така двамата шахматисти противопоставят своите идеи и планове и борбата започва. Двамата трябва да бъдат гъвкави – ситуацията е динамична и при нужда те трябва да коригират целите и плановете.

Когато разполага с твърде малко време, за да разреши проблемите пред себе си, шахматистът няма как да премисля детайлно всеки свой ход и всяка от възможностите на противника. Тогава той се нуждае от различно средство за взимане на решения и това е неговата интуиция.

Силните шахматисти непременно притежават и силно развита интуиция. Тя им помага освен да съхраняват сили в изморителните съревнования на високо ниво, но също и да не пропускат елементарните, директни възможности в играта (често срещана слабост при младите шахматисти). Наричана по различен начин – усет, позиционно чувство, опит, разбиране за играта – интуицията представлява средство за достигане до отговори, решения без да се влага енергия.

Световният шампион Магнус Карлсен казва, че по време на партия взима решения главно по интуиция и по-голямата част от времето си използва, за да препроверява коректността на замисленото. Вероятно това го прави и най-силния блиц1 играч в света.

Често условията, в които шахматистът е поставен, са непознати, нестандартни, което налага проявата на креативност. Развива се умение за вземане на решения в критични ситуации и под напрежение. Умението за самоанализ и извличане на поука от собствените грешки и от грешките на другите е съществено за развитието. Често се налага шахматистът да съчетава конкретно с обхватно мислене, да изследва детайлите в игровата ситуация, но и да не се отклонява от главната посока на мисленето. Чрез шахматното мислене човек се научава да бъде обективен и да задава правилните въпроси.

  1. концентрация;
  2. умения за разрешаване на проблеми;
  3. логическо (алгоритмично) мислене;
  4. стратегично мислене;
  5. пресметливост и рационалност;
  6. отношение към детайлите;
  7. далновидност;
  8. креативност;
  9. комбинативност
  10. самоконтрол;
  11. спокойствие и търпение;
  12. памет и др.

Развитието на тези качества и умения е свързано с повишаване на общата интелигентност. В професионално отношение - в сфери като бизнес, информационни технологии, право, мениджмънт, икономика, маркетинг и др. високо ценени са уменията за решаване на проблеми от всякакъв тип, умението за планиране и предвиждане развитието на дадена ситуация във времето.
Освен, че развива тези качества у човека, шахматът служи и като средство за приучаване към труд – системен, ежедневен, интелектуален труд.

5. Шахмат, математика, програмиране

Логиката, прилагана за решаване на проблеми в шахмата е подобна на някои мисловни модели и алгоритми, използвани в програмирането и математиката. Връзка между тези три предмета съществува от много години насам. Редица комбинаторни проблеми, свързани с шаха, са известни от хиляди години, например Задачата за хода на коня и Задачата за осемте царици.

Интересен факт е, че още след първия ход в една партия броят на позициите, които е възможно да възникнат на дъската е 400. След втория ход те са над 72 000, а след третия – над 9 милиона.

Най-висшата цел в шахмата допреди години е създаването на алгоритъм (софтуер), способен да играе шах – т.нар. изкуствен интелект. През 1997 г. компютърната програма „Deep Blue“ побеждава за пръв път тогавашния световен шампион Гари Каспаров в мач от 6 партии и оттогава компютърният шахмат се развива стремглаво. Днес са известни шахматни програми като „Fritz“, „Rybka“, „Houdini“, „Komodo“, „Stockfish“, „AlphaZero“ (на Google) с ЕЛО рейтинг около 3450 точки. За сравнение - най-силният шахматист на нашето съвремие – Магнус Карслен има 2880. Тази разлика в силата се дължи на огромното преимущество на компютрите пред хората по отношение аналитичната им способност.

Днес наличието на такива мощни програми се използва като помощен елемент в шахматната подготовка. Освен това, с помощта на компютрите шахматистите имат достъп до огромни бази данни с партии. Създадени са още интернет шахматни сървъри, където се срещат шахматисти от цял свят.

6. Шахматът от различни гледни точки

  • спорт

Шахматът е официално признат спорт и притежава състезателен характер. Той дава поле за изява на младите състезатели и шанс да почерпят опит и знания от по-възрастни и опитни съперници. Организират се състезания (наречени турнири), които шахматисти от най-различна възраст и квалификация се срещат помежду си. Всеки играч по време на партия разполага с точно определено време за обмисляне, което се измерва с помощта на специален часовник. Ако времето на един от двамата съперници изтече преди партията да е приключила, той автоматично губи. Контролата за игра варира, като игра с над 60 мин. на човек за цялата партия се нарича класически шах, между 10 и 60 мин. – ускорен шах и под 10 мин. – блиц шах.

секи играч се стреми да разпредели времето си правилно по фазите на партията, в зависимост от хода на играта. В сложна и неясна позиция, например, може да се случи така, че играчът да употреби почти цялото си време за само няколко критични хода, разчитайки, че впоследствие позицията ще се изясни и ще може да довърши партията играейки бързо.

  • наука

На шахматна тематика са написани милиони книги – учебници, ръководства, монографии. Наличието на собствени методи на изследване, методологии, класификация, документация и др. доближава шахмата до равнището на самостоятелна наука, макар и да не е признат за такава.

  • изкуство

Освен, че е игра със строги правила, шахматът съдържа в себе си изключителна красота и оригиналност на замислите. В особен вид това се проявява, когато привидно нелогични продължения, „нарушаващи“ логиката и общите принципи, се оказват единствено правилни остроумни продължения в дадена позиция. Често шахматната партия се оприличава на произведение на изкуството тогава, когато някой от играчите проявява изключителен позиционен усет и оригинално мислене. Подобни прояви доставят на шахматиста естетическо удоволствие от постигнатото.

  • просто игра, която събира хората

В крайна сметка, шахматът е игра за забавление. Точно затова тя е може би най-популярната настолна игра. Въпреки че е индивидуален спорт (а не отборен), тя показва, че има способността да събира хората, с което се потвърждава и нейната социалната функция. Организират се гросмайсторски лекции на живо и сеанси, в които младите шахматисти и любителите на играта могат да се срещнат със своите идоли – шампионите.

7. Шахмат и психология

Съществува обширна научна литература, посветена на психологията в шахмата.

Всеки шахматист се отличава със свой стил – маниер на игра. Едни предпочитат тиха, маневрена, позиционна игра, други - остра и динамична борба, трети обичат да влизат в сложни и неясни продължения и т.н. Важна част от подготовката за предстоящо съревнование представлява изследването на играта и особеностите в стила на противника. Целта е да се идентифицират слабите му места и позициите, които са му най-неприятни за игра. Така например, когато се изправяме срещу позиционен играч, дори леко пасивен, най-ефективната стратегия е да играем агресивно и активно. Ако срещу нас стои остър тактик, най-добре е да изберем строго позиционна постройка – „без фойерверки“.

Всеки един шахматист се стреми да влиза в позиции „по свой вкус“ и такива, за които е подготвен. Навлизането в „чужди води“ без предварителна подготовка, независимо от силата на играещите, крие опасности. Така например, световният шампион Гари Каспаров обяснява загубата на титлата през 2000 г. срещу Владимир Крамник с прекалена самоувереност от своя страна и това, че се е съгласявал да влиза в позиции „в стила“ на съперника си (Каспаров, Г., 2007). Въпреки изключителното си познание за играта, Каспаров е човек и остава неприятно изненадан от далеч по-неопитния Крамник.

Шахматните майстори са способни за кратко време да определят ключовите особености в една шахматна позиция. Това умение се развива в резултат на години практика и обучение. Според нидерландския психолог Адриан де Гроот, това умение е по-важно от другото основно умение – предвиждането на възможните позиции няколко хода напред. Де Гроот също посочва, че шахмайсторите могат да запомнят позиции, показани за няколко секунди, почти перфектно (De Groot, A., 1965).

Известно е убеждението, че гросмайсторите са способни да изчисляват десетки ходове напред. Това обаче е по-скоро рядкост. Според гросмайстор Е. Сутовски, най-често се предвижда позицията след не повече от 3-4 хода, но с всички възможни продължения.

Висок интерес за психологическите изследвания представлява т.нар. блинд шахмат (игра на сляпо) и особено блинд сеансите, в които един силен шахматист (майстор или гросмайстор) играе едновременно няколко партии, но без да има право да вижда дъските. Ходовете на опонентите му биват съобщавани гласно от асистент и по този начин „сеансьорът“ играе, развивайки позициите само в съзнанието си. Такъв сеанс е възможен, благодарение на изключителна памет, солиден опит, отлична способност за визуализация и пространствено въображение от страна на сеансьора. В тази област световният рекорд държи аржентинският гросмайстор Найдорф, който през 1946 г. изнася сеанс на 45 дъски в продължение на 24 ч. (Кайкамджозов, Ж., 2001).

По-съвременните изследвания разглеждат проблеми като тези за ролята на личността и интелекта в шахматното умение, разликите при половете, ролята на практиката, ролята на таланта и др.

8. Шахмат по време на пандемия

По време на световната пандемия през 2020 и 2021 г., когато са преустановени всякакви прояви на живо, шахматът се оказва един от най-слабо засегнатите спортове. Той дори излиза на преден план, заради възможността да бъде практикуван онлайн и в домашни условия. Организирани са стотици турнири в Интернет платформите и въпреки че е невъзможно живият контакт да бъде заменен изцяло, шахматът предоставя възможност на хилядите любители на играта да не спират да общуват.

Оттогава онлайн проявите добиват голяма популярност и се превръщат не само в алтернативен вариант на турнирите на живо, но и в удобен начин да се преодоляват големите разстояния между държавите.

1блиц – „бърз шахмат“ – партия, в която двамата шахматисти разполагат с не повече от 10 минути време за обмисляне за цялата партия

9. Изводи

  1. Шахматната игра предлага богато съдържание от идеи, ситуации и проблеми за разрешаване;
  2. Тя съществува в най-различни форми и обществени прояви;
  3. Изправен пред трудности и предизвикателства, човек е провокиран да усъвършенства стоите качества;
  4. Уменията, придобити по време на обучението по шах, са с голямо значение за живота и професионалното развитие на човек.

Литература

  1. Каспаров, Г., Шахматы как модель жизни, 2007
  2. Кайкамджозов, Ж., Блинд - феномените и техните подвизи, 2001
  3. Кайкамджозов, Ж., Шахматът – занимателна игра, 1971
  4. De Groot, A., Thought and Choice in Chess, 1965
  5. Lasker, E., Common sense in chess, 1896
  6. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82
  7. https://www.youtube.com/watch?v=HpmAawNLb7g

Адрес за кореспонденция:

Константин Пламенов Мъцински

Студент 2-ри курс спец. „Компютърно и софтуерно инженерство“, ИПФ-Сливен

Имейл: konstantin_sliven@abv.bg

Ти си на ход

Дайте на любопитството една дъска.

Ще отговорим на въпросите ви и ще ви помогнем да изберете подходяща група за детето.

Свържи се с нас